История

histor1   Котел е сравнително младо селище. Първите данни за него са от средата на 15 в. Градът води началото си от XIV в, когато в него се заселват жителите на разрушените от турците околни крепости. Наречен е Котел по името на най-големия от изворите край града. През XVII-XVIII век градът става богат занаятчийски център със силно развита манифактурна промишленост. През XVIII-XIX в. в града има множество училища, църкви и манастири, почти цялото население е грамотно. По грамотност заема пето място в Цяла България след София, Варна, Пловдив и Русе.

 

През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци. Договор за снабдяване на турската войска осигурява на населението значителни привилегии и засилва в тях самочувствието и духа на свободомислие и независимост. Котленци са работливи, предприемчиви и ученолюбиви. Това създава предпоставки за развитие на търговията, проникване на чуждо културно влияние, ускорено благоустройство и мощен образователен и културен подем. С лични средства те поддържат 5 светски училища, издигат високи дървени къщи с резбовани врати, тавани. За красотата и уюта на своя дом жените тъкат килими, губери, възглавници. Котел се превръща в едно от най-богатите, красиви и родолюбиви селища в страната – национален център на българското възраждане. В Котел се оформят оригинални и напредничеви идеи, чийто носители дават облика на селището като един от най-издигнатите центрове на възраждането. В Котел просветата и образованието са на изключителна висота. Градът дава препис на Паисиевата „История славянобългарская“, „Рибен буквар“, първата търговска книга, първите френска и немска граматика, първия философски труд. Тук за първи път се въвеждат обучението по френски език и най-прогресивните методи и пособия. От Котел са и наченките на борбите за църковна независимост, като техен водач е Неофит Бозвели. И във въоръжената борба Котел заема челни позиции с десетки хайдушки войводи, много четници, с организирането от котленци на пет големи бунта в нашата история и разбира се с идеолога, теоретика, практика и ръководителя на национално-освободителни войни Георги Стойков Раковски (наречен от румънците и досега бъркан от много съвременници, Георги САВА Раковски, заради липсата на Ъ в азбуката им). С това Котел завинаги е заел високо, завидно и достойно място в нашата историята.

Опустошителни пожари като трите най-големи през 1848, 1863 и 1894 г.унищожават големи части от града, като последния унищожава 4/5 от застроената градска площ. След пожара градът рязко запада.

 

Видни котленски възрожденци

Kратка биографична  справка на някои от възрожденците, според рождените им години:

sofronij

 

 

Софроний Врачански /Стойко Владиславов/- (1739-1813 г). Виден книжовник, църковен деец и политически изразител на копненията на българския народ пред великите сили. Преписал за първи път „История Славянобългарска“ – автор на първата автобиографична книга и първата печатна книга на новобългарски език – „Неделник“. Той е  автор на първия печатен позив към българите и основател на първия български таен комитет, с големи заслуги за създаване на българската земска войска – 1811г. Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.

 

stefanbogoridi

Стефан Богориди (1775-1859) – висш държавник в турската империя, съветник на трима султани, съпричастен към българските дела, подпомогнал много българи, с принос в борбите за българска черква и просветното дело.

Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков) (1788-1826) – брат на Стефан Богориди, първият българин, защитил докторска дисертация през 1816 във Вюрцбург, сътрудничи на първото новогръцко филологическо списание „Ермис о Логиос“, пише статии за „Аякс“ и „Едип цар“ на Софокъл,  за Омир и пр., автор на филологически трудове, съратник на Гръцката завера.

neofit_bozveli            Неофит Бозвели(1785-1848) – пръв организатор, вдъхновител и ръководител на борбите за независима българска църква, учител, просветен деец и книжовник, автор на учебници, диалози. Сред най-значимите му за просветните и духовни потребности на българите са трудовете му „Славяноболгарское детоводство за малките деца“ – 1835 и „Плач Бедная Мати Болгария“ – 1848 г., издадена след смъртта му.

 

 

 

mamar      Капитан Георги Мамарчев (1786-1846г). Участник в две руско-турски войни. Достигнал в тях чин капитан. Носител на два ордена за храброст. Организатор на въстанието от 1830 в с Градец, на прочутата „Велчова завера“ – 1835г във В. Търново. Първият кмет на Силистра. „След Руско-Турска

Вашият коментар